Изповед на един дъх...
20.11.2002
Пристигането ми в SOS Детско селище Трявна бе един от най-вълнуващите дни в живота ми. Бях само на 8 години. Всичко около мен беше толкова непознато - хората, обстановката. Притеснявах се как ще реагират, когато ме видят, но всичко мина добре. Децата шумяха около мен. Майка ми - Теменужка, беше много дружелюбно настроена. Спомням си как тя ме заведе да си избера стая. Бях много щастлива. Легнах и не можах да заспя от вълнение... С течение на времето привързаността ми към моето ново семейство се задълбочи. Постепенно осъзнавах колко важно е то за мен. По време на престоя си в детското селище освен миговете на щастие преживях и тежки периоди. Човекът, който най-много ми помогна в преодоляване на трудностите, беше моята майка (б.а. SOS майка). В селището започнах изграждането си като личност. Колкото по-голяма ставах, толкова повече проблеми създавах на околните. И най-вече на майка ми. Но трябва да призная, че всички около мен проявяваха разбиране и предлагаха подкрепа, за което бих желала да им благодаря. След петте години, прекарани в селището, дойде моментът, в който бях приета да уча в друг град. Трябваше да се разделя с всичко познато. Веднъж озовала се в новия град, усетих липсата на (SOS) семейството и на майка си. Нямаше я вече нейната подкрепа. Трябваше да се справям сама с всяка срещната трудност. Хубавото е, че открих много нови приятели - най-вече момичетата от стаята, в която бях настанена в пансиона към хуманитарната гимназия. Те ми помогнаха да преодолея липсата на семейството. Бих искала да благодаря на моята SOS майка за всички грижи, които е положила за мен. Бих желала да се обърна към нея с едно идващо дълбоко от сърцето ми, искрено: “Извинявай, мила майко, за проблемите, които съм ти създавала! Ти винаги ще заемаш специално място в сърцето ми!” Благодаря на всички, които се отнасяха с внимание и загриженост към мен. Пожелавам на всички деца, които ще дойдат в селището, да срещнат подкрепата, която срещнах аз! Благодаря за всичко!
