Моята майка е най-добрият подарък в живота ми
20.11.2002
Аз израснах в SOS Детско селище Трявна в едно чудесно семейство, което почти не се различава от семействата на моите връстници и приятели. Сега са ми създадени условия и за по-нататъшно развитие, докато стана пълноценна и отговорна личност. Смятам, че моделът “SOS-детски селища” е уникален по своята същност. Макар че е създаден непосредствено след Втората световна война, той е актуален и днес. Радвам се, че има SOS детски селища в България. На нуждаещите се деца се помага сега, ще се помага и в бъдеще. Отдавна проявявам интерес към хуманитарните науки и много се радвам, че в момента следвам “Социална педагогика”. Вълнуват ме проблемите на деца, останали без родители. Съпричастна съм към съдбата на многото деца в България, станали невинни жертви на различни обстоятелства. Искам един ден, когато завърша следването си, да съм в състояние да им помогна, както помогнаха и на мен. В Трявна си живеех доста по-безгрижно. Бях заобиколена от SOS семейството си, от другите деца. Като студентка във Велико Търново вече ми се налага да контактувам предимно с възрастни. Това ме кара да се чувствам по-зряла. Понякога се улавям, че ми липсва домашният уют. За съжаление не мога да ходя често до Трявна. Сега животът ми е тук - лекции, библиотеки… Чака ме доста упорит труд. Възнамерявам да се запиша на ускорен курс по английски език, защото владеенето на език ще е необходимо за бъдещата ми реализация. Смятам да изкарам бакалавърска степен тук, във Великотърновския университет. Амбициите ми са да взема степен “Магистър по психология” от Софийския университет. Най-голямото ми желание е да работя по проекти със социална насоченост в полза на деца, изпаднали в нужда.
