На добър час мили деца!
Бих искала да споделя с Вас силните смесени чувства, които изпитвам с цялото си сърце и душа. Част от мен непрекъснато се връща във времето, когато повечето от вас, скъпи деца, се усмихваха подкупващо и когато пламъчетата в очите ви затихваха, а вие целите излъчвахте мълчаливо въпросите: “Нали ме искаш?”, “Нали ще останем заедно?”. От друга страна, аз съм щастлива, че ви виждам вече открити и спокойни в чувствата си, красиви и лъчезарни в младостта си. Преди осем години ние, първите SOS майки в страната, приехме първите деца за дългосрочно отглеждане в SOS Детско селище Трявна. Всичко и за всички бе ново, непознато. С някои от вас, деца - Щерияна, Пламен, Роси, Ади, Мими - започнахме своя съвместен живот в SOS общността заедно. Всички трудности, препятствия и прекрасни моменти преживяхме заедно. Аз съм SOS майка на две от момичетата, които са днес, в деня на откриването на SOS младежкото общежитие сред нас - Ади и Мими. Иска ми се да споделя, че те бяха основния коректив в отношенията ми с децата, а дори и с възрастните. Трябваше да преживеем заедно много силни моменти, за да потвърдим доверието си една към друга. Имаше много сълзи, сблъсък на силни чувства. Бавно, с много търпение и надежда, аз вървях към момичетата, за да стигнем до времето, когато вече вървим заедно - аз, жената, която искаше да ги дари с любов, надежда, сигурност и те - порасналите момичета - искрени и обичливи. Скъпи деца, ние, вашите SOS майки, ви показахме определен стил на живот в SOS селището. Надявам се, успели сме да ви уверим, че вие, както всички деца по света, заслужавате да бъдете щастливи.
